Вятърът брули листата на клоните есенно-сиви,
гарван грачи и глозга очите на черепи гнили.
А ние стоим всред ужаса и самотата,
слепи,невиждащи,глухи
и сливаме отново дъха и телата.
Слънцата падат устремно
с съсък в бездната черна,
а зрението ни падащи звезди мерна.
Любовта не прощава,
тя над тленността те извисява,
но основите на разложението ти полага!
И все пак обичай,
защото тялото в жарта изтлява,
а духът волен и влюбен и смъртта побеждава!