сряда, 29 октомври 2008 г.

Потъвам в забрава...Щурам се.
Не,изнемощял съм.
Всъщност,лутам се
из вековна,мъглива и мрачна дъбрава,
гора от изсъхнали призрачни клони,
дървета с нашепнати думи,
листа падащи,гнили
наместо корони.
И войни без блясък в очите
със зейнали рани и липсващи брони.
Усмивки-безброй,лицемерни,
помисли смазващо черни
и...влюбени...отдавна щастливи,
днес оглозгани,мъжделиви и сиви
със сърца бавно пеещи песен гробовна,
разкусани не от стрели митологични,
а кървящи,побити на колове и харпуни.
А аз търся себе си
и човеци,и смисъл?!
Не съм нищо,не съм никой,
ъмирам,изгнивам в прахта
на тази божествена суета мнима.
Уж бях факла и пламтях
и щях и Бога,и света да разпаля,
издигнат от нищетата,
знаме на Свободата!

Няма коментари: