Нощта обгръща дневния светлик,
смъртта потапя в тъмнина живота,
който трае само миг.
Потоп,въртележка,вихрушка,
затворен кръг
и търсиш,и ровиш,и дълбаеш,
а надежда няма,
и тя умря на прага на Нощта подпряна.
А времето не връща необратимия си ход,
ти си така мад,а вече искаш смяна,
уморен си,лицето ти от болка е изпито,
сърцето някъде дълбоко
почти не бие свито-свито...