четвъртък, 7 януари 2010 г.

Синтез


Бира и дим или мъртъв съм,
като капнало листо, цветен,
но изсъхнал съм.
През балончета от Хайнекен,
и езеро от водка, виждам.
Виждам във контури
и погледът избистрен е.
После – сутрин. Мъгливо е.
Пак в клетка затворен съм.
Не птица съм, но лети ми се.
Жалко. Круша прогнила съм.
И падам. Падам в себе си.


Ех, любов спаси ме,
преди да е късно
от блатото сиво измъкни ме!

Няма коментари: