Листо от смокиня
със първия полъх
на зимата сива
се сгърчи и падна
самотно в пустиня.
Над жаркото слънце
над купища пясък
и пъплещи,съскащи твари,
отвъд хоризонта
понесе го птица
Там над жупел и пепел
без време и страх
светът е безкраен
затворен в искрица
човешка мечта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар