Островът

Монотонен, ситен дъждец се стича на безбройни и безкрайни реки по прозорците. Отича се в тъмната пазва на самото нищо. Наниз от улици, украсени от бледо мъждукащи, потопени в мъгла фенери и броеница от къщи със сходни размери и форми. Изградени са от стряскащи , изкусурени до фина математическа точност блокчета. Можеш съсвем незабелязано да вземеш тухличка от единия край на града и да я размениш с друга от сграда в центъра. Никой няма и да заподзре за наличието на невинния ти експеримент. Картината се завършва от стриктно и съвестно подържани кокетни дворчета и мозайка от паркове, задължително с поне едно езеро, обитавано неизменно от семейство смирени, цивилизовани и опитомени градски патоци. Допълнението е пъзел от съвършено изрязани парченца вечнозелени поляни. Усмихнати двойки, бутащи колички с неоспокоявани от нищо и сякаш напук на времето, слънчево-руси, лъчезарни дечица, са в хода на задължителна разходка сред цветя и зеленина, контрастиращи с начумереното небе. Всяка крачка е отмерена и ги приближава към уютния дом и следобеден чай. Клинична прецизност.

Катранено-черен дъжд се излива на тежки мастилени капки от мръсно-сиви облаци, залепнали на фасадата на блатисто мътен хоризонт, до където ти око стига. Опушени, сякаш от смътния, но все така стряскащ, враждебно- прсимехулно надвиснал спомен за индустриaлен дим, сгради и улици потънали в дълбока и непромукаема мъгла. Призрачни фигури, качулати и забулени, сноват уверено, вледеняващи дъха на всеки неразумен, дръзнал да припари. Бледи фенери, немощно мъждукат, водещи своята обречена битка с дъжда, мръсотията и мъглата. И всичко това на фона на истерични заплахи, псувни, обърнати маси, и звън на трошащо се стъкло, които прииждат на неравни интервали ту по-отблизо, ту заглушени от голямо разстояние. Улични котки се ровят сред разпръснати купчини боклуци, измежду които търсят любимото си меню – канални мишоци. Около тях, в неизменното си черно оперение, в налуден танц, подбно хиени подскачат и грачат гарвани, празуващи своя безкраен пир.



Добре дошъл в Кралството, страннико! Острова, който безпристрастно ще те осъди спрямо усилията и късметата ти. Жребия на съдбата щедро е заделил за теб две опции. Ежедневно безличие в елегантен костюм, лаптоп и чадър, което си е позволило резиденция от празен лукс и кухо удобство или безидеен нещастник, разлял се в локвата под уличното осветление, където се отразява присмехулното око на черна птица. Спокойно, стандарта на живот е висок, така че и в двата случая ще пазаруваш в Теско.