Непреднамерено се събуждам. Поглеждам със слепнали очи и глуповат поглед часовника – 5:20 следобяд. Чудесна сутрин! Преди около час се е стъмнило. Дори не ми прави впечатление, че над прозореца на талази се стеле лепкава английска мъгла. В далечината като светулки проблясват прозорците на къщите по хълма. Гарван грачи за добро утро. В ненадминатия уют на поредния декемврийски ден и със солидно нежелание се изхлузвам от топката чаршафи, одеяла и възглавници. Нощна пеперуда! Осенен съм внезапно от приятната асоциация. Подобно на ларва, изпълзявам от пъшкула си. Насекомовидно грозен, деликатно подпухнал и безделнически глупав. Контра мисъл и гръм от ясно небе...преносно, разбира се, тука ясното небе е като страданията на африканските деца – същестуващо някъде, ама на далеч. Молец съм, но не и пеперуда. Прогризал съм облеклото на още един ден. Разочарован от внезапната метаморфоза, отварям капака на компютъра, за да послушам музика. Основопологащ естесвен наркотик. Лишен от нея не искам и да си помислям с какво щях да се друсам. Да пия ли кафе или да не пия? Шекспиров въпрос. Ако трябва да го формулирам по-коректно – имам ли физическата възможност да измина цели няколко метра и да се добера до кухнята? След секунда. Налага се да проверя фейсбук-а. Много интересно е там. Кошер. Кипи социализацията. Зона на целенасочено и общоприето клюкарстване. Я, десетки вече са изтеглили 10 си късмет за деня и са коментирали обстойно всеки един от тях. Опитвам се да анализирам безкрайната вървoлица от хахахаххахахах, последвана от консолидиращите клиничен хилеж символи :DDDDD. Как ми се ще да има dislike. Пуста политическа коректност. Натрапват ми я дори в отношенията със стотиците ми интернет приятели. Какво да се прави, толерантна е планетата Земя. Разсъждаващ върху многоликостта на политиката и безбройните й измерения във всяко, дори на пръв поглед непреднамерено, човешко действие, осъзнавам, че съм се домогнал до Обетованата земя. Главата ми ще се пръсне. Дали нямаше да е по-логично и смислено, ако двигателя на заобикалящите ме процеси се характеризираше с ноти? Мелодична огърлица, красиво украшение за всичко дишащо. Празни мисли на хвърчащ човек. Уловката е във втората част на изречението. Хората не летят. А пък мислите, те така или иначе при всяко едно положение са празни. Отварям шкафа си с надпис Room 3 в Ханаан. Картофи, круши, чай, хляб, подправки, чиито имена не знам, а още по-малко приложението им и....Алелуя! Кафе!Усмихвам се и неволно поглеждам часовника. В изкривена усмивка стрелките грозновато се зъбят – 7 :20. Колебание и несигурност се прокрадват във все така замъгления ми разсъдък. В крайна сметка здравия разум надделява и сграбчвам бутилка бира от хладилника. Всяко нещо на този свят има своето време, а това на кафето е, уви, безвъзвратно отминало. Гениално! Всичко функционира перфектно, именно заради тази божествена подреденост и метаморфоза между време и пространство.
Една бира, никога не идва сама! Идва на орляци с други бири или пък, ако е свалила всички предрасъдъци на расова основа се движи в компания с вино, уиски, водка. Пийвам в името на един по-добър свят.
Shafghdcb894t760q2@*)&^афм йглнклска фнеорфк к732i1 vkld
Усещам блясък в очите си, а мислите, освободили се от земни окови, са се струпали чинно около ми. Цветовете са повече от тези на теливизор от 60-те. Сетивата ми са обострени и в блажен транс се потапям в жужащ, подобно на лятна планинска ливада, живот. За секунда се сепвам . Колко намясто е сравнението с насекомо? Еднодневка, даже по-скоро еднонощка. Утре ще съм забравил. За какво е всичко, когато така или иначе ще има утре, напълно същото като вчера? Свивам рамене, усмихвам се, разбиращо, искрено и мъничко тъжновато. Вглеждам се напред и вдишвам дълбоко, разпервайки крила. Може пък и да съм колибри.
