Scripta manent, verba volant

Синтез

2010-01-07T17:44:00.001Z

Бира и дим или мъртъв съм,
като капнало листо, цветен,
но изсъхнал съм.
През балончета от Хайнекен,
и езеро от водка, виждам.
Виждам във контури
и погледът избистрен е.
После – сутрин. Мъгливо е.
Пак в клетка затворен съм.
Не птица съм, но лети ми се.
Жалко. Круша прогнила съм.
И падам. Падам в себе си.

Ех, любов спаси ме,
преди да е късно
от блатото сиво измъкни ме!

Крепост

2010-01-07T17:22:00.006Z

Листо от смокиня
със първия полъх
на зимата сива
се сгърчи и падна
самотно в пустиня.

Над жаркото слънце
над купища пясък
и пъплещи,съскащи твари,
отвъд хоризонта
понесе го птица

Там над жупел и пепел
без време и страх
светът е безкраен
затворен в искрица
човешка мечта.

На ?

2009-12-26T23:20:00.002Z

Навънка тихичко ръми,
а в парата на чаша чай
загръщам хиляди мечти.
Те всички имат нещо помежду си
и,знаеш ли, това си Ти

Приказка без край

2009-12-26T23:16:00.003Z

Непреднамерено се събуждам. Поглеждам със слепнали очи и глуповат поглед часовника – 5:20 следобяд. Чудесна сутрин! Преди около час се е стъмнило. Дори не ми прави впечатление, че над прозореца на талази се стеле лепкава английска мъгла. В далечината като светулки проблясват прозорците на къщите по хълма. Гарван грачи за добро утро. В ненадминатия уют на поредния декемврийски ден и със солидно нежелание се изхлузвам от топката чаршафи, одеяла и възглавници. Нощна пеперуда! Осенен съм внезапно от приятната асоциация. Подобно на ларва, изпълзявам от пъшкула си. Насекомовидно грозен, деликатно подпухнал и безделнически глупав. Контра мисъл и гръм от ясно небе...преносно, разбира се, тука ясното небе е като страданията на африканските деца – същестуващо някъде, ама на далеч. Молец съм, но не и пеперуда. Прогризал съм облеклото на още един ден. Разочарован от внезапната метаморфоза, отварям капака на компютъра, за да послушам музика. Основопологащ естесвен наркотик. Лишен от нея не искам и да си помислям с какво щях да се друсам. Да пия ли кафе или да не пия? Шекспиров въпрос. Ако трябва да го формулирам по-коректно – имам ли физическата възможност да измина цели няколко метра и да се добера до кухнята? След секунда. Налага се да проверя фейсбук-а. Много интересно е там. Кошер. Кипи социализацията. Зона на целенасочено и общоприето клюкарстване. Я, десетки вече са изтеглили 10 си късмет за деня и са коментирали обстойно всеки един от тях. Опитвам се да анализирам безкрайната вървoлица от хахахаххахахах, последвана от консолидиращите клиничен хилеж символи :DDDDD. Как ми се ще да има dislike. Пуста политическа коректност. Натрапват ми я дори в отношенията със стотиците ми интернет приятели. Какво да се прави, толерантна е планетата Земя. Разсъждаващ върху многоликостта на политиката и безбройните й измерения във всяко, дори на пръв поглед непреднамерено, човешко действие, осъзнавам, че съм се домогнал до Обетованата земя. Главата ми ще се пръсне. Дали нямаше да е по-логично и смислено, ако двигателя на заобикалящите ме процеси се характеризираше с ноти? Мелодична огърлица, красиво украшение за всичко дишащо. Празни мисли на хвърчащ човек. Уловката е във втората част на изречението. Хората не летят. А пък мислите, те така или иначе при всяко едно положение са празни. Отварям шкафа си с надпис Room 3 в Ханаан. Картофи, круши, чай, хляб, подправки, чиито имена не знам, а още по-малко приложението им и....Алелуя! Кафе!Усмихвам се и неволно поглеждам часовника. В изкривена усмивка стрелките грозновато се зъбят – 7 :20. Колебание и несигурност се прокрадват във все така замъгления ми разсъдък. В крайна сметка здравия разум надделява и сграбчвам бутилка бира от хладилника. Всяко нещо на този свят има своето време, а това на кафето е, уви, безвъзвратно отминало. Гениално! Всичко функционира перфектно, именно заради тази божествена подреденост и метаморфоза между време и пространство.

Една бира, никога не идва сама! Идва на орляци с други бири или пък, ако е свалила всички предрасъдъци на расова основа се движи в компания с вино, уиски, водка. Пийвам в името на един по-добър свят.

Shafghdcb894t760q2@*)&^афм йглнклска фнеорфк к732i1 vkld

Усещам блясък в очите си, а мислите, освободили се от земни окови, са се струпали чинно около ми. Цветовете са повече от тези на теливизор от 60-те. Сетивата ми са обострени и в блажен транс се потапям в жужащ, подобно на лятна планинска ливада, живот. За секунда се сепвам . Колко намясто е сравнението с насекомо? Еднодневка, даже по-скоро еднонощка. Утре ще съм забравил. За какво е всичко, когато така или иначе ще има утре, напълно същото като вчера? Свивам рамене, усмихвам се, разбиращо, искрено и мъничко тъжновато. Вглеждам се напред и вдишвам дълбоко, разпервайки крила. Може пък и да съм колибри.

Островът

2009-11-23T05:06:00.001Z

Монотонен, ситен дъждец се стича на безбройни и безкрайни реки по прозорците. Отича се в тъмната пазва на самото нищо. Наниз от улици, украсени от бледо мъждукащи, потопени в мъгла фенери и броеница от къщи със сходни размери и форми. Изградени са от стряскащи , изкусурени до фина математическа точност блокчета. Можеш съсвем незабелязано да вземеш тухличка от единия край на града и да я размениш с друга от сграда в центъра. Никой няма и да заподзре за наличието на невинния ти експеримент. Картината се завършва от стриктно и съвестно подържани кокетни дворчета и мозайка от паркове, задължително с поне едно езеро, обитавано неизменно от семейство смирени, цивилизовани и опитомени градски патоци. Допълнението е пъзел от съвършено изрязани парченца вечнозелени поляни. Усмихнати двойки, бутащи колички с неоспокоявани от нищо и сякаш напук на времето, слънчево-руси, лъчезарни дечица, са в хода на задължителна разходка сред цветя и зеленина, контрастиращи с начумереното небе. Всяка крачка е отмерена и ги приближава към уютния дом и следобеден чай. Клинична прецизност.

Катранено-черен дъжд се излива на тежки мастилени капки от мръсно-сиви облаци, залепнали на фасадата на блатисто мътен хоризонт, до където ти око стига. Опушени, сякаш от смътния, но все така стряскащ, враждебно- прсимехулно надвиснал спомен за индустриaлен дим, сгради и улици потънали в дълбока и непромукаема мъгла. Призрачни фигури, качулати и забулени, сноват уверено, вледеняващи дъха на всеки неразумен, дръзнал да припари. Бледи фенери, немощно мъждукат, водещи своята обречена битка с дъжда, мръсотията и мъглата. И всичко това на фона на истерични заплахи, псувни, обърнати маси, и звън на трошащо се стъкло, които прииждат на неравни интервали ту по-отблизо, ту заглушени от голямо разстояние. Улични котки се ровят сред разпръснати купчини боклуци, измежду които търсят любимото си меню – канални мишоци. Около тях, в неизменното си черно оперение, в налуден танц, подбно хиени подскачат и грачат гарвани, празуващи своя безкраен пир.

Добре дошъл в Кралството, страннико! Острова, който безпристрастно ще те осъди спрямо усилията и късметата ти. Жребия на съдбата щедро е заделил за теб две опции. Ежедневно безличие в елегантен костюм, лаптоп и чадър, което си е позволило резиденция от празен лукс и кухо удобство или безидеен нещастник, разлял се в локвата под уличното осветление, където се отразява присмехулното око на черна птица. Спокойно, стандарта на живот е висок, така че и в двата случая ще пазаруваш в Теско.

2009-10-10T01:01:00.000+01:00

Нямай друг Бог освен мене!

Съжалявам, от днес на себе си ще бъда само велможа.

със скърцащи кости, свалям на съня безпаметен мъртвата кожа,

Презирам удобната ниша, отреждаща място в безчувствено замръзнало-сивата житейска ложа.

Свободен полагам глава на дръвника

Напуснах леглото на болника.

2008-10-29T03:03:00.000Z

Лунен прах
посипва телата от страст озарени
жадни да вкусят отново плода на
Първия грях.
Кът небесен на съкровени мечти
и устни нашепват с жар красиви слова,
осветени мъгливо от свещ догоряла почти,
дорде ръцете се вплитат в налудна игра...
...Екстаз...!
Стая притихнала в рай споделен,
с мирис тръпчив,с кристални капчици пот,
леко солен,
а будилник трака сърдито
подкрепян от изгрев
хищен,червен,
мрачен предвестник на сивия ден.

2008-10-29T02:55:00.000Z

Потъвам в забрава...Щурам се.
Не,изнемощял съм.
Всъщност,лутам се
из вековна,мъглива и мрачна дъбрава,
гора от изсъхнали призрачни клони,
дървета с нашепнати думи,
листа падащи,гнили
наместо корони.
И войни без блясък в очите
със зейнали рани и липсващи брони.
Усмивки-безброй,лицемерни,
помисли смазващо черни
и...влюбени...отдавна щастливи,
днес оглозгани,мъжделиви и сиви
със сърца бавно пеещи песен гробовна,
разкусани не от стрели митологични,
а кървящи,побити на колове и харпуни.
А аз търся себе си
и човеци,и смисъл?!
Не съм нищо,не съм никой,
ъмирам,изгнивам в прахта
на тази божествена суета мнима.
Уж бях факла и пламтях
и щях и Бога,и света да разпаля,
издигнат от нищетата,
знаме на Свободата!

2008-10-29T02:48:00.000Z

Прокажени пръсти,разложени клони,
протяжната песен на птица граблива
погубващо жива.
С гърди придържам вековни колони
и с всяко дихание глухо
потъвам все по-дълбоко в пустинното
отчаяние безрадостно,сухо.
Очите горят със догарящий блясък
взрени напразно в часовник от пясък.
Чакам сам,осъден сред костеливите сенки
с хриптящия дъх на стаено безумие.
Времето неподвластно,непокорно,неподкупно,
еуфорично щастливо и така необходимо
отмерва с луд,яростен,мъртъв крясък
на живота ми последния плах,немощен тласък

2008-10-29T02:43:00.000Z

Нощта обгръща дневния светлик,
смъртта потапя в тъмнина живота,
който трае само миг.
Потоп,въртележка,вихрушка,
затворен кръг
и търсиш,и ровиш,и дълбаеш,
а надежда няма,
и тя умря на прага на Нощта подпряна.
А времето не връща необратимия си ход,
ти си така мад,а вече искаш смяна,
уморен си,лицето ти от болка е изпито,
сърцето някъде дълбоко
почти не бие свито-свито...

2008-10-29T02:35:00.000Z

Вятърът брули листата на клоните есенно-сиви,
гарван грачи и глозга очите на черепи гнили.
А ние стоим всред ужаса и самотата,
слепи,невиждащи,глухи
и сливаме отново дъха и телата.
Слънцата падат устремно
с съсък в бездната черна,
а зрението ни падащи звезди мерна.
Любовта не прощава,
тя над тленността те извисява,
но основите на разложението ти полага!
И все пак обичай,
защото тялото в жарта изтлява,
а духът волен и влюбен и смъртта побеждава!

2008-10-29T02:29:00.000Z

Осъден,
прокуден,
обесен.
На фона нощен,звезден,тъмен,небесен
на бяло бесило провесен.
Загинал,от себе си победен,
паднал в двубой със сянка словесен.
Светът изглеждал му грозен,
за духът му волен бил тесен.

***

Неусетно прокрадна се есен.
С нея даже и демонът
обсебил го (ме?) бесен
ще пребъде...превърнат във плесен.

2008-10-29T02:26:00.001Z

Самотен вълк надава вой протяжен,студен
купчища от пепел и свят прокажен,изгорен.
Очи впити в невидима сянка
на гиганта рухнал в пръстта победен.
По дяволите ще настъпи ли някога де

2008-10-29T00:50:00.000Z

Сенки налудни беснеят в очите,
на безброй слънца черни
отразяват лъчите,
мъглата носи песен
слокобна,зловеща,злословна,
но тъй жива,реална,
подобно Смъртта безприкословна.
Лежа в с дъх на разруха
под светлина лунно-сребриста,луда,
сякаш разложен труп
задрямал блажено в посуда
сред листопад и шума суха.
И нищо,че отдавна прах съм
от отминала епоха вик,
сякаш празен съм,но пак наивен,
като че ли от надежда озарен
и виждам в залеза
мътен,кървав,червен,
изгрева златисто-румен,
от спомен давен осенен

2008-10-29T00:39:00.000Z

Любов...Светица клета
или вещица проклета?
С усмивка чаровна
в мъждиво-светли усои
с контури неясни,размити покои
с гръдта си млада примамва.
После с ръка костелива
прогнила,проядена,старческа,сива
към изхода мрачен
отчетливо сочи
и с поглед циничен,
докрай безразличен
оставя ме сам
отново в тъмата вторачен
да търся нови мъгливи фенери,
да диря други подобни пустинни химери

2008-10-28T11:41:00.001Z

Прашасали книги със догми житейски
тълкувани мъдро от пророци библейски.
Встрани от панаира на сенки
Соломон с усмивка мъртвешка,бледа,
вторачен гроба си гледа.
До него птица уродлива,безкрила
гнездо в черно мъртвило е свила.
"Тъй тленен съм и пътник на тази земя съм"
-мъдрецът рече
и с безумен блясък в очите смъртни одежди навлече.
"На земята алчна и хищна обещавам
тяло си гнило бръшлян повило,
а на Човека,с корона от тръни,завещавам
Свещената мъдрост,
кочто се къпе във водите кристални
на чистата Лудост!"

***

И днес Земята върти се,
а хор фанатици безумни и клети
повтарят със плам тълкувания вехти,
склонили глави,унили,злочести